Калкулатор за наследствени дялове
Наследници и квоти по Закона за наследството
Отговорете на въпросите, свързани с наследодателя. Калкулаторът определя кой наследява по закон и каква част получава всеки наследник. Изчислението следва действащия Закон за наследството и се отнася за наследства, открити след 1 януари 1993 г.
Резултатът е ориентировъчен и не замества правния съвет! Правен съвет може да бъде предоставен след запознаване с конкретния казус и документи.
Резултат
Ако имотът е придобит по време на брака
Калкулаторът е ориентировъчен инструмент и не замества правния съвет. За да получите правен съвет по вашия казус, се обърнете за консултация.
Как се определя кой наследява?
Наследниците по закон са разпределени в отделни редове, като всеки следващ ред наследява само ако няма наследник от предходния. На първо място наследяват децата на починалия при равни квоти, като осиновените се приравняват на родни деца (чл. 5 ЗН). Ако дете е починало преди наследодателя, неговите низходящи го заместват и получават общо дела, който би принадлежал на починалото дете (чл. 10, ал. 1 и 3 ЗН).
Когато няма деца и низходящи, наследяват родителите — по равно, а при смърт на единия от тях, наследява живият родител (чл. 6 ЗН). Братята и сестрите не наследяват, ако поне един от родителите е жив. Когато няма и родители, братята и сестрите наследяват заедно с бабите и дядовците, ако има такива: на братята и сестрите се пада общо две трети, а на бабите и дядовците — една трета (чл. 8, ал. 1 и 2 ЗН). Ако няма братя и сестри, наследяват бабите и дядовците по равно (чл. 7 ЗН). Полубратът и полусестрата получават половината от дела на родния брат или сестра (чл. 8, ал. 3 ЗН), а когато брат или сестра е починал преди наследодателя, неговите деца или внуци го заместват (чл. 10, ал. 2 ЗН).
Колко получава преживелият съпруг
Преживелият съпруг наследява заедно с наследниците от всеки от трите реда. Когато наследява с деца, той получава дял, равен на дела на всяко дете (чл. 9, ал. 1 ЗН). Когато наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, получава половината от наследството, ако бракът е продължил по-малко от десет години, и две трети, ако е продължил повече от десет години. Когато наследява едновременно с възходящи и с братя и сестри или техни низходящи, неговият дял е една трета, съответно една втора (чл. 9, ал. 2 ЗН). Когато няма никой от тези роднини, съпругът наследява цялото наследство (чл. 9, ал. 3 ЗН).
Най-честото объркване е свързано със смесването на наследяването със съпружеската общност. Имот, придобит по време на брака, по правило принадлежи и на двамата съпрузи. След смъртта на единия преживелият съпруг запазва своята половина по силата на съпружеската имуществена общност (СИО), а в наследството влиза само половината, принадлежала на починалия. Затова при апартамент, придобит по време на брака, и две деца, преживелият съпруг ще бъде собственик не на една трета от целия апартамент, а две трети.
Не е налице СИО, когато съпрузите са избрали режим на разделност, когато с брачен договор са уредили имота като личен или когато имотът е наследен или дарен на единия от тях.
Размерът на наследствените дялове се определя от закона, който е действал към момента на смъртта. Калкулаторът прилага действащите правила и поради това обхваща наследства, открити от 1 януари 1993 г. нататък.
Кога сметката не е достатъчна
Когато починалият е оставил завещание или е извършил дарения, определянето на дяловете по закон не е достатъчно.
Низходящите, родителите и съпругът разполагат със запазена част, която не може да бъде накърнена чрез завещание или дарение, и тогава трябва да се прецени дали и до какъв размер може да се иска намаление. Това е въпрос на оспорването на завещание, а не на изчисляването на наследството по закон.
Сметката се променя и когато наследник се е отказал от наследството. Неговата част в общия случай уголемява дяловете на останалите наследници.
Какво следва след изчислението
Кръгът на наследниците се установява с удостоверение за наследници, което се издава от общината по последния постоянен адрес на починалия. След като бъдат определени дяловете, наследниците могат да разделят имуществото чрез споразумение с доброволна делба, а когато не постигнат съгласие — чрез съдебна делба, при която съдът определя дяловете по правилата на Закона за наследството.
Наследството включва завещание, дарение, имот от общността или наследник, който не е известен? Дяловете в такъв случай изискват преглед на документите.
Консултация по наследство