Брачен договор — какво урежда, как се сключва и къде са особеностите при този вид договор

Правна характеристика и общи положения

Брачният договор е споразумение между съпрузите, с което те уреждат имуществените отношения помежду си. С брачен договор може да се определи кое имущество ще бъде лично и кое общо, как ще се управляват и как ще се разпореждат с определени вещи (движими или недвижими), какви ще бъдат имуществените последици при развод и др. Договорът може да бъде сключен преди брака или по време на брака и поражда действие при условията, предвидени в Семейния кодекс.

Какво представлява брачният договор?

Брачният договор е договор между двама съпрузи или бъдещи съпрузи, насочен към уреждане на имуществените отношения помежду им. Законът допуска чрез него да се отклонят от общия законов режим на имуществените отношения (СИО) и да се създаде конкретна уредба според имуществото и договореностите на двамата.

Съгласно чл. 18 от СК съпрузите могат да изберат законов режим на общност, законов режим на разделност или договорен режим. Избраните режими се регистрират по реда на чл. 19 от СК и могат да бъдат променяни по време на брака.

Брачен договор и предбрачен договор — има ли разлика?

Макар и да не е изцяло прецизен, терминът „предбрачен договор“ обикновено се използва за брачен договор, подписан преди сключване на гражданския брак. В българското право той се сключва преди брака и след това се представя за вписване съобразно изискванията на закона.

Важно е да се различава моментът на сключване от съдържанието. Един и същ тип договор може да бъде сключен преди брака или като брачен договор по време на брака, когато мъжът и жената вече имат качеството на съпрузи.

Какво брачният договор не урежда?

Договорът урежда имуществените отношения между съпрузите. Той не може да се използва като общо споразумение за всички лични отношения в семейството.

Чл. 38, ал. 3 от СК изрично предвижда, че договорът не може да съдържа разпореждания за случай на смърт. В него може да бъдат включени уговорки относно издръжката на съпрузите и децата от брака, доколкото попадат в допустимото от чл. 38, ал. 1 от СК съдържание.

Кой и кога може да сключи брачен договор?

Брачен договор могат да сключат само лица, които отговарят на законовите изисквания за дееспособност. Чл. 37 от СК предвижда, че договорът може да бъде сключен както преди брака, така и по време на брака.

Преди сключването на брака

Бъдещите съпрузи могат предварително да определят правилата, които ще се прилагат към имуществото им след сключване на брака. Това позволява още преди възникването на съпружеската имуществена общност да се уреди например как ще се разпредели собствеността върху придобити след време недвижими имоти, управлението на имуществото и последиците при евентуален развод.

По време на брака

Съгласно чл. 37 от СК брачен договор може да бъде сключен и от съпрузи (мъж и жена, сключили граждански брак). Това е особено важно, когато след сключването на брака настъпят съществени промени в имущественото положение на съпрузите.

Чл. 27, ал. 3 от СК предвижда, че съпружеската имуществена общност може да се прекрати по време на брака, ако съпрузите сключат брачен договор. Следователно промяната на режима не изисква задължително прекратяване на брака.

Изискването за пълна дееспособност

Чл. 37, ал. 2 от СК поставя изискване договорът да бъде сключен от дееспособни лица. Това изискване е свързано с възможността страните самостоятелно да формират и изразят валидна договорна воля.

При конкретна сделка следва да се проверят както дееспособността, така и всички останали предпоставки за действителност на договора.

Какво може да урежда брачният договор — имуществото

Съдържанието на договора е уредено основно в чл. 38, ал. 1 СК. Разпоредбата допуска съпрузите да уредят различни въпроси, свързани с имуществото, неговото управление, разходите и последиците при прекратяване на брака.

Недвижимите имоти, придобити по време на брака

Един от основните въпроси, които стоят пред съпрузите, решили да сключат брачен договор, е как ще се третират недвижимите имоти, придобити по време на брака. Чл. 38, ал. 1, т. 1 СК позволява да бъдат уредени правата на съпрузите върху имуществото, което ще бъде придобито по време на брака.

Това е важно при покупка на жилище, инвестиционен имот, земеделска земя или друг вид недвижими имоти. В договора може да се предвиди конкретна имуществена конструкция, вместо въпросът да бъде оставен изцяло на законовия режим - СИО.

Предбрачното имущество и прехвърлянето му между съпрузите

Чл. 38, ал. 1, т. 2 от СК допуска уреждане на правата върху имуществото, което единият или двамата съпрузи притежават преди брака. Това не означава, че всяко предбрачно имущество автоматично става общо.

Напротив, чл. 38, ал. 2, изречение последно СК не допуска уговорка предбрачно имущество да стане съпружеска имуществена общност. Възможните действия с конкретен имот трябва да бъдат разграничени от самото договаряне на режима.

При хипотеза на брачен договор прехвърлянето на имот между съпрузите може да изисква отделно съобразяване с правилата за прехвърляне на вещни права и с изискванията за нотариално удостоверяване и вписване.

Семейното жилище

Чл. 38, ал. 1, т. 3 СК допуска договорът да урежда управлението и разпореждането с имуществото, включително със семейното жилище. Семейното жилище има специално значение, поради което конкретните уговорки трябва да бъдат съобразени с действителното положение на семейството.

Преди включването на такава клауза следва да се установи чия собственост е жилището, кога е придобито и какви права имат двамата съпрузи върху него.

Участие в разходите и отговорност за задълженията

Чл. 38, ал. 1, т. 4 СК позволява да се уреди участието на съпрузите в разходите и задълженията. Това може да има значение при семейни разходи, кредити и други финансови отношения между съпрузите.

Тук трябва ясно да се разграничи вътрешната договореност между съпрузите от правата на трети лица. Договорът не може автоматично да премахне права, които трето лице вече е придобило.

Имуществените последици при развод

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 5 СК могат да бъдат уредени имуществените последици при прекратяване на брака. Това е една от причините договорът да има високо практическо значение още при неговото сключване, доколкото преди въвеждането на института на брачния договор тези въпроси често оставаха неизяснени.

Издръжка на съпрузите и на децата

Чл. 38, ал. 1, т. 6 и т. 7 СК допуска уреждане на издръжката между съпрузите по време на брака и при развод, както и издръжката на децата от брака. Конкретните клаузи трябва да бъдат съобразени с допустимото от закона и с интересите на децата.

За всичко, което не е уредено в брачния договор, чл. 38, ал. 4 СК предвижда прилагане на законовия режим на общност (СИО).

Какво брачният договор не може да съдържа

Свободата на договаряне между съпрузите не е неограничена. Чл. 38 от СК определя както възможното съдържание, така и някои изрични ограничения.

Разпореждания за случай на смърт

Чл. 38, ал. 3 СК забранява в брачния договор да се включват разпореждания за случай на смърт. Следователно договорът не може да изпълнява функцията на завещание.

Това е съществено при планиране на имуществото в семейство, в което единият или двамата съпрузи имат значително имущество или деца от предишен брак.

Предбрачно имущество като съпружеска имуществена общност

Чл. 38, ал. 2, изречение последно от СК изключва възможността предбрачно имущество да бъде уговорено като съпружеска имуществена общност. Това ограничение трябва да се отчита при изготвяне на клаузите за недвижими имоти и други значими активи.

Права на трети лица

Неимуществени уговорки

Брачният договор не е средство за регулиране на личното поведение на съпрузите. Уговорки, които не се отнасят до допустимите имуществени отношения, могат да излязат извън предмета на договора и да породят въпрос за тяхната действителност.

Форма и сключване на брачния договор

Брачният договор подлежи на специална форма.

Чл. 39, ал. 1 СК изисква той да бъде сключен лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите.

Нотариална заверка на съдържанието и на подписите

Изискването е по-строго от обикновена писмена форма. Страните трябва лично да сключат договора, а нотариусът удостоверява както съдържанието, така и подписите при предвидените от закона условия.

При неспазване на изискуемата форма договорът може да бъде поставен под въпрос от гледна точка на действителността му. Чл. 26, ал. 1 от ЗЗД предвижда нищожност при противоречие със закона и добрите нрави, а специалните правила на Семейния кодекс следва да бъдат спазени.

Кой нотариус е компетентен при недвижим имот?

Когато договорът включва прехвърляне на вещно право върху недвижим имот, чл. 39, ал. 2 СК предвижда нотариалната заверка да бъде извършена от нотариус в района на имота.

Това правило има значение при изготвяне на договор, който не само урежда режима, но съдържа конкретни вещноправни последици относно недвижим имот.

Необходими документи

Необходимите документи зависят от конкретното съдържание на договора. При недвижими имоти обичайно трябва предварително да се установят документите за собственост, данните за имота и наличието на вписани тежести, когато това е относимо.

Затова не съществува универсален списък с необходими документи за брачен договор, приложим към всяка ситуация. Документите следва да бъдат определени според имуществото и клаузите, които страните възнамеряват да включат.

Какво се представя пред длъжностното лице по гражданското състояние

Когато договорът е сключен преди брака, чл. 39, ал. 3 СК предвижда той да бъде представен за вписване от нотариуса в деня на получаване на удостоверението за сключен граждански брак.

Това свързва сключването на договора с регистрацията на брака и с последващото отразяване на избрания режим на имуществените отношения.

Вписване и регистрация

Вписването има значение за публичността на имуществените отношения между съпрузите и за защитата на гражданскоправния оборот. Чл. 19 от СК предвижда съществуването на публичен Регистър на имуществените отношения на съпрузите.

Регистър на имуществените отношения на съпрузите

В регистъра се отразява избраният режим на имуществените отношения. Публичният характер на регистъра позволява на заинтересованите лица да установят режима, при който се намират съпрузите.

При промяна на режима или при сключване на брачен договор следва да се извърши съответното отразяване по законоустановения ред.

Вписване в имотния регистър при прехвърляне на вещни права

Когато брачният договор има вещноправно действие по отношение на недвижим имот, въпросът за вписването трябва да бъде разглеждан отделно. Чл. 39, ал. 3 СК урежда вписването на брачния договор, а при конкретни вещни права се прилагат и съответните правила за вписване.

Изменение, прекратяване и оспорване

Изменение на брачния договор

Чл. 41 от СК урежда изменението на брачния договор. Когато обстоятелствата се променят, съпрузите могат да преценят дали съществуващата договореност продължава да отговаря на техните отношения.

Изменението също трябва да бъде извършено при спазване на изискванията на закона и да бъде надлежно отразено.

Прекратяване на брачния договор

Чл. 42 от СК урежда прекратяването и развалянето на брачния договор и следва да се преценява според конкретното основание и съдържание на договора. Брачният договор може да бъде прекратен по взаимно съгласие на страните, по съдебен ред – чрез предявяване на иск от единия съпруг – когато брачният договор сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството. Брачният договор се прекратява и при прекратяване на брака, но с изключение на клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него.

Недействителност и оспорване

Чл. 43 СК урежда недействителността на брачния договор. При конкретен спор може да възникне въпрос за оспорване на брачен договор поради основания, свързани с неговата действителност, съдържание или начина на сключване.

При определени хипотези общите правила на Закона за задълженията и договорите също могат да бъдат относими, включително правилата за нищожност и унищожаемост.

Цена и такси

Както при повечето договори и сделки, разходите по сключването на брачен договор зависят от съответните условия на конкретния казус. Нотариалните такси не могат да се определят универсално, тъй като се изчисляват съобразно приложимата Тарифа за нотариалните такси, а при определени действия могат да възникнат и такси за регистрация и вписване.

Към тези разходи се добавя и адвокатско възнаграждение за правен анализ и изготвяне на брачен договор.

Често задавани въпроси