Завещание - видове и рискове

Какво представлява завещанието?

Завещанието представлява едностранен и личен акт, чрез който едно лице определя какво да се случи с имуществото му след неговата смърт.

Българското право познава две форми на завещане – нотариално и саморъчно завещание. В зависимост от съдържанието разпореждането може да бъде общо, което обхваща цялото имущество или част от него, или частно – завет на определено имущество. Това следва от чл. 13–16 и чл. 23 от Закона за наследството.

И при двата случая решаващо значение има формата. Волята може да бъде напълно ясна, но ако не е изразена по предвидения от закона начин, завещателното разпореждане може да бъде нищожно. Отделно от това дори редовно съставеното завещание не може да накърнява запазената част на определени наследници.

Затова преценката винаги започва от два въпроса: спазена ли е формата и може ли разпореждането да бъде реализирано, без да се накърнява запазена част.

Видове завещание

По форма завещанието може да бъде нотариално или саморъчно – чл. 23 от Закона за наследството.

По съдържание общото завещателно разпореждане обхваща цялото имущество или част от него и придава на лицето качеството наследник по завещание.

Заветът се отнася до определено имущество и лицето придобива качеството заветник – чл. 16 от ЗН.

Това разграничение има практическо значение, включително при преценката на запазената част и при последващото реализиране на правата върху конкретен имот.

Саморъчно завещание

Форма и задължителни реквизити

Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа дата на съставянето и да бъде подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания – чл. 25, ал. 1 от ЗН.

Трите изисквания имат различна функция.

Собственоръчното написване удостоверява, че текстът произхожда от самия завещател. То позволява при спор да бъде изследван почеркът и да се установи дали документът действително е написан от лицето, от чието име изхожда. При оспорване това обстоятелство подлежи на установяване най-вече чрез съдебно-графологическа (почеркова) експертиза, която изследва в детайли оригинала на документа, съпоставяйки го със сравнителен материал – най-често различни видове документи, които лицето е подписвало приживе.

Датата установява момента, към който е направено завещателното разпореждане. Това е особено важно, когато съществуват няколко завещания, защото по-късното завещание може да отмени по-ранното.

Подписът удостоверява края на волеизявлението. Законът изрично изисква той да бъде след разпорежданията, а не преди тях.

Следователно липсата на който и да е от тези елементи не е техническа неточност, която може да бъде поправена след смъртта. Неспазването на чл. 25, ал. 1 от ЗН е основание за нищожност на завещателното разпореждане по чл. 42, б. „б“ от ЗН.

Кога саморъчното завещание е недействително?

Най-често проблемът се открива при проверка на самия документ. При такава проверка следва да се търсят конкретни дефекти:

• Първо, ако целият текст не е написан собственоръчно от завещателя. Разпечатан (принтиран) текст, попълнен формуляр или текст, написан от друго лице, не отговаря на изискването на чл. 25, ал. 1 от ЗН.
• Второ, ако липсва дата. Датата трябва да позволява да се установи кога е съставено разпореждането. Тя има значение и при конкуренция между няколко завещания.
• Трето, ако липсва подпис или той не се намира след завещателните разпореждания. Подписването на отделен лист или поставянето на подпис преди самия текст може да постави въпроса дали законовото изискване е изпълнено.
• Четвърто, ако от текста не може да се установи кой е облагодетелстван или какво е разпоредено. Не е необходимо да се използва конкретен текст, цитат или шаблон, но волята на лицето трябва да може да бъде установена ясно чрез тълкуване на документа.
• Пето, дори формално редовният текст може да съдържа разпореждане, което е нищожно по други причини. Чл. 42 ЗН предвижда нищожност и когато разпореждането е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание, когато противоречи на закона, обществения ред или добрите нрави, както и при определени невъзможни условия или тежести.

Отделен въпрос е унищожаемостта. Съгласно чл. 43 от ЗН завещателното разпореждане е унищожаемо, когато завещателят не е бил способен да завещава или когато разпореждането е направено поради грешка, насилие или измама. За иска за унищожение чл. 44, ал. 1 ЗН предвижда тригодишен срок от узнаването на причината за унищожаемостта, но във всички случаи не по-късно от десет години от откриване на наследството.

Къде се съхранява завещанието и какво се случва, ако то не бъде намерено след смъртта на завещателя?

Саморъчното завещание може да остане при завещателя или при друго лице, но може и да бъде предадено за пазене на нотариус в затворен плик – чл. 25, ал. 2 ЗН. За това нотариусът съставя протокол и вписва предаването в съответния регистър.

Когато документът е оставен вкъщи, съществува чисто практически риск след смъртта никой да не знае за него. Чл. 27 ЗН задължава лицето, у което се намира саморъчно завещание, веднага след като узнае за смъртта на завещателя да поиска обявяването му от нотариус. Всеки заинтересован може да поиска от районния съдия да определи срок за представянето му.

Нотариално завещание

Нотариалното завещание се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели. Завещателят изявява устно волята си пред нотариуса, нотариусът я записва така, както е изявена, след което я прочита на завещателя в присъствието на свидетелите. Нотариусът отбелязва изпълнението на тези формалности, посочва мястото и датата и документът се подписва от завещателя, свидетелите и нотариуса – чл. 24, ал. 1 и 2 от ЗН.

Завещание на имот

Когато се завещава конкретен недвижим имот, текстът трябва да позволява имотът да бъде индивидуализиран без съмнение. Това обикновено означава да бъдат посочени видът на имота, местонахождението му и данните, с които той може да бъде идентифициран – например местонахождение, площ, етаж и други индивидуализиращи белези според конкретния имот.

Заветникът не придобива или запазва имота чрез самия текст на завещанието. От значение е дали към момента на смъртта завещателят е собственик на вещта. Чл. 19, ал. 1 от ЗН изрично предвижда, че заветът на определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството.

Парите също могат да бъдат предмет на завещателно разпореждане. Това включва и парични средства по банкова сметка, тъй като предметът на правото е вземане срещу банката, а не самите физически банкноти. При конкретно завещание след смъртта следва да се установи съществуването и размерът на вземането, както и съдържанието на самото разпореждане.

Същият принцип се прилага и за движимите вещи. Когато се завещава индивидуално определена вещ, тя трябва да е собственост на завещателя при откриване на наследството.

Завещание или дарение – как се прехвърля имот

При избора между завещание, дарение и продажба решаващата разлика е моментът, в който се променя имущественото положение.

Завещанието действа след смъртта. Дарението на недвижим имот е договор и прехвърлянето се извършва приживе с нотариален акт. Продажбата също прехвърля собствеността приживе, но срещу плащане на продажна цена.

При дарението и завещанието запазената част може да има съществено значение.

При продажбата действителният възмезден характер на сделката е решаващ. Данъчните последици също са различни.

Следователно изборът между трите способа не може да се направи само по критерия „кой документ е по-сигурен“. Значение имат моментът, в който собственикът иска да се раздели с имота, възможността да запази контрол върху него, отношенията между наследниците, запазената част, данъчното облагане и конкретните последици при бъдеща продажба или спор.

При сделка с недвижим имот формата и вписването имат самостоятелно значение. Общите въпроси относно нотариалните актове и проверката на собствеността са разгледани отделно в статията за нотариалния акт.

Запазена част – докъде стига завещателната свобода

Завещателната свобода не е неограничена. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или дарения да накърнява тяхната запазена част.

Този принцип е познат още от римското право и според различни източници датира от 40 г. пр. Хр.

Размерът зависи от конкретната „комбинация“ от наследници. Чл. 29 от ЗН определя различни размери за низходящи, родители и съпруг. Например при едно дете и липса на съпруг запазената част на детето е 1/2, а при две или повече деца без съпруг е 2/3. При наличие на съпруг правилата са различни и трябва да се изчисляват според броя и вида на наследниците.

Размерът на запазената част от наследството винаги следва да бъде изчислен според спецификата на конкретния казус и представлява един от фундаменталните институти на наследственото право.

Завещанието, което накърнява запазена част, не става автоматично нищожно. Наследникът с право на запазена част може да поиска намаляване на завещателните разпореждания до размера, необходим за „допълване“ на неговата част – чл. 30, ал. 1 от ЗН.

Размерът се определя като част от наследствената маса по реда на чл. 31 и сл. от ЗН, като при определени хипотези към имуществото се прибавят и даренията на наследодателя. Затова въпросът не може да се реши само чрез сравнение между стойността на един имот и дела на един наследник.

Именно запазената част е една от най-честите причини волята на наследодателя да не произведе точно резултата, който той е очаквал.

Обявяване на завещание

При саморъчно завещание процедурата започва с представянето на оригинала пред нотариус. Лицето, у което се намира документът, трябва веднага след узнаване за смъртта на завещателя да поиска обявяването му – чл. 27, ал. 1 ЗН.

Ако лицето, което държи документа, не го представи, всеки заинтересован може да поиска от районния съдия по мястото на откриване на наследството да определи срок за представянето му – чл. 27, ал. 2 ЗН.

Нотариусът съставя протокол, описва състоянието на завещанието и отбелязва разпечатването му. Протоколът се подписва от представилото документа лице и от нотариуса. Когато документът е бил предаден за пазене при нотариус, действията се извършват от нотариуса, при когото се намира – чл. 27, ал. 4 ЗН.

Как изобщо се разбира, че има завещание? При нотариално завещание и при саморъчно завещание, предадено за пазене на нотариус, данните се съхраняват в нотариалната система. ЗННД предвижда регистри за предаването, връщането и обявяването на саморъчни завещания и книга за нотариалните завещания и актовете за тяхната отмяна – чл. 28а ЗННД.

При саморъчно завещание, останало в частен дом, няма как самият нотариален регистър да замести фактическото представяне на документа. Затова проверката за наличие на завещание не изключва необходимостта да се търсят документи, оставени при наследодателя или при лица, на които той се е доверявал.

Когато завещанието има предмет недвижим имот, препис от обявеното саморъчно завещание подлежи на вписване при условията на чл. 112, б. „и“ ЗС и чл. 4, б. „к“ от Правилника за вписванията. Вписването има оповестително значение и позволява съществуването на завещателното разпореждане да бъде противопоставено в рамките на предвиденото от закона.

Оспорване на завещание

Оспорването трябва да се свърже с конкретния порок.

При нарушение на формата по чл. 24 или чл. 25, ал. 1 от ЗН става дума за нищожност по чл. 42, б. „б“ от ЗН. Същото се отнася и до други основания за нищожност, посочени в чл. 42 от ЗН.

При липса на способност за завещаване, грешка, насилие или измама се прилага чл. 43 от ЗН. Искът за унищожение е ограничен от срока по чл. 44 от ЗН – три години от узнаването на основанието, но при всички случаи десет години от откриването на наследството. Възражението за унищожаемостта не е ограничено със срок по чл. 44, ал. 3 от ЗН.

Съвсем различно е искането за намаляване поради накърнена запазена част. При него завещанието може да е напълно редовно и действително, но наследникът с право на запазена част иска ограничаване на действието му до допустимия размер. Това е отделно право по чл. 30 от ЗН и е подчинено на самостоятелни правила за погасителна давност.

Отмяна и изменение на завещание

Завещателят може да промени волята си приживе. Завещанието е отменим акт и именно поради това не създава окончателна обвързаност на завещателя.

Чл. 38 от ЗН допуска изрична отмяна с ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят заявява, че отменя изцяло или частично предишните си разпореждания.

Когато новото завещание не отменя изрично старото, чл. 39 от ЗН предвижда, че се отменят само разпоредбите, които са несъвместими с новите. Следователно наличието на две завещания не означава автоматично, че второто заличава всяка част от първото. Съдържанието им трябва да се съпостави.

Често задавани въпроси

Заключение

Завещанието следва да се преценява най-вече по два въпроса: отговаря ли на условията за форма и накърнява ли запазена част. Първият въпрос определя дали изобщо е налице действително завещателно разпореждане, а вторият – докъде може да се простира неговото действие спрямо наследниците със законово защитен дял. Останалите въпроси са производни от тези две проверки.

Дефектът във формата може да остане напълно незабележим в момента, в който документът е написан, и да се прояви едва след смъртта на завещателя. Това отличава завещанието от много други документи, при които грешката може да бъде поправена от самото лице, което ги е съставило.