Въвод във владение

Какво представлява въводът във владение

Въводът във владение е изпълнително действие, с което съдебният изпълнител предава фактическата власт върху недвижим имот на лицето, на което имотът е присъден, като при необходимост отстранява принудително заварените в имота лица (чл. 522, ал. 1 ГПК). За да се стигне до това действие, са необходими акт, подлежащ на изпълнение, и издаден по него изпълнителен лист; съдебният изпълнител насрочва ден и час, извършва действието на място и съставя протокол. При определени обстоятелства заварено трето лице може да доведе до отлагане и спиране на изпълнението.

Лицето, на което е присъден недвижимият имот, се въвежда във владение от съдебния изпълнител. Той насрочва ден и час и уведомява страните, а протоколът се изготвя непосредствено на мястото на действието. Когато длъжникът не напусне доброволно имота, съдебният изпълнител го отстранява принудително (чл. 522, ал. 1 ГПК). Така изпълнителният процес преминава към реалното предаване на фактическата власт върху имота.

Това действие трябва да се различава от самото право на собственост. Въводът във владението предава фактическата власт върху имота, но не създава и не признава право на собственост. Спорът относно собствеността се решава в исковия процес, докато съдебният изпълнител реализира вече установеното в изпълнителното основание право.

Въводът не представлява самостоятелно съдебно производство. Той е изпълнителен способ, който се извършва в рамките на образувано изпълнително дело.

Кога въвод не е необходим?

Когато длъжникът предаде имота доброволно в предоставения му срок, не се стига до принудителното му отстраняване. В такъв случай фактическото предаване на имота е постигнато без необходимост съдебният изпълнител да извършва самото действие по принудително отстраняване.

Поканата за доброволно изпълнение има практическо значение и за двете страни. За лицето, което трябва да освободи имота, тя показва, че изпълнителното производство е започнало и му предоставя възможност да изпълни доброволно. За взискателя доброволното изпълнение избягва необходимостта от извършване на последващо принудително действие и свързаните с него разноски.

На какво основание се извършва въвод във владение?

Въвод не се извършва само защото едно лице твърди, че е собственик на имота. Необходим е акт, подлежащ на изпълнение, и издаден въз основа на него изпълнителен лист (чл. 404 от ГПК). Принудителното изпълнение започва по молба на взискателя (чл. 426, ал. 1 от ГПК).

Съдебно решение по иск за собственост

Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание

Когато този иск бъде уважен и ответникът бъде осъден да предаде владението върху имота, именно това осъждане представлява изпълнимото задължение. След издаването на изпълнителен лист принудителното предаване на фактическата власт се реализира чрез изпълнителното производство.

Тук се вижда ясно разграничението между исковото и изпълнителното производство. Съдът разрешава спора за собственост и определя задължението за предаване, а съдебният изпълнител осъществява фактическото му изпълнение.

Въвод във владение след публична продан

При публична продан положението е различно от това при иск за собственост. Купувачът се въвежда във владение въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, след като представи удостоверения за платените такси за прехвърляне на имота и за вписване на постановлението (чл. 498, ал. 1 ГПК).

Изпълнението се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. Това лице може да се брани само с иск за собственост

Следователно при публичната продан положението на завареното лице е по-тежко, отколкото при обичайното изпълнение на решение по иск за собственост, тъй като законът ограничава защитата му именно до спор за собственост.

Решение по дело за делба, с което имотът се възлага

Решенията, с които неподеляем имот се възлага на един от съделителите, се изпълняват, след като на другите съделители бъдат изплатени съответните части от стойността на имота (чл. 522, ал. 2 ГПК). Следователно влизането на решението в сила само по себе си не е достатъчно за извършване на действието, когато дължимото уравнение между съделителите още не е изплатено.

Кой може да поиска въвод?

Освен титуляра на изпълнителния титул, неговите наследници и частните му правоприемници могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя им изпълнителен лист (чл. 429, ал. 1 ГПК). Това означава, че смъртта на взискателя или прехвърлянето на правото не налагат започването на ново исково производство само поради промяната на лицето, което иска изпълнението. Приемството или правоприемството се установява в изпълнителното производство с писмени доказателства.

Как протича процедурата?

Молба до съдебния изпълнител

Изпълнението започва по молба на заинтересованата страна въз основа на представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение (чл. 426, ал. 1 ГПК). В молбата се посочва имотът, който трябва да бъде предаден, исканият изпълнителен способ и изпълнителното основание, на което се основава искането.

Покана за доброволно изпълнение

Съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в двуседмичен срок (чл. 428, ал. 1 ГПК). Срокът започва да тече от връчването на поканата, поради което начинът и моментът на връчването могат да имат значение за последващото развитие на изпълнението.

Поканата не представлява самия въвод. Тя предхожда принудителното действие и дава възможност задължението да бъде изпълнено доброволно.

Насрочване на въвода

Съдебният изпълнител насрочва ден и час за действието и уведомява страните (чл. 522, ал. 1 ГПК). Уведомяването не е само техническа формалност. При определени нарушения, свързани с уведомяването на длъжника, законът предвижда възможност за обжалване на отстраняването му от имота (чл. 435, ал. 2 ГПК).

Извършването на въвода на място

В определения ден съдебният изпълнител посещава имота и установява кой се намира в него. Длъжникът бива приканен да напусне доброволно, а при отказ се отстранява принудително (чл. 522, ал. 1 от ГПК). Когато за извършването на изпълнителното действие е необходимо съдействие от полицейските органи, съдебният изпълнител може да го поиска (чл. 431, ал. 2 от ГПК).

Протокол за въвод във владение

Протоколът се изготвя от съдебния изпълнител на самото място (чл. 522, ал. 1 от ГПК). Той е документът, чрез който се удостоверява какво е установено и какво е извършено при фактическото изпълнение.

В протокола обичайно се отразяват:

• датата и мястото на действието
• присъстващите лица
• установеното в имота
• предприетите действия
• предаването на ключове и достъп
• направените от страните възражения или изявления

Когато има спор относно присъствието или правата на трето лице, начинът, по който съдебният изпълнител е направил необходимите констатации, също има значение.

Протоколът има и доказателствено значение относно момента, в който е предадено владението и лицето, на което е предадено. Това може да има значение при определяне на сроковете за последваща защита на владението.

Защита на длъжника

Длъжникът може да обжалва отстраняването си от имот, когато твърди, че не е бил надлежно уведомен за изпълнението (чл. 435, ал. 2 ГПК).

Думата „надлежно“ има конкретно процесуално значение. В този случай предметът на проверката е дали уведомяването е извършено по изискуемия от закона начин, а не дали длъжникът е собственик на имота или дали решението по спора за собственост е правилно. Обжалването на изпълнителното действие не превръща изпълнителното производство в нов процес за собственост.

Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието (чл. 436, ал. 1 ГПК).

По този ред не може да бъде решен спор за собственост. Изпълнителното производство реализира изпълнителното основание, а обжалването на конкретно действие на съдебния изпълнител служи за контрол върху законосъобразността на това действие в рамките на предоставената от закона защита.

Ако имотът бъде завзет отново след въвода

Когато отстраненото от имота лице самоволно си възвърне владението, взискателят може да поиска съдебният изпълнител отново да го извади от имота въз основа на същото изпълнително основание (чл. 525 ГПК). Не се изисква ново исково дело за собственост само поради повторното самоволно завземане и не се изисква нов изпълнителен лист.

Самоволното заемане на недвижим имот, от владението на който лицето е отстранено по надлежния ред, е престъпление от общ характер по чл. 323, ал. 2 НК. В тази хипотеза е добре да се сезират компетентните органи – съответната прокуратура или органи на МВР, като при наличие на достатъчно данни за извършено престъпление, следва да се образува досъдебно производство по реда на НПК.

Въвод във владение в съсобствен имот

При делба съсобствеността се прекратява, когато неподеляемият имот бъде възложен на един от съделителите, а действието по предаване на имота се извършва след изплащане на дяловете на останалите съделители (чл. 522, ал. 2 от ГПК).

Докато съсобствеността съществува, положението е различно. Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на останалите съсобственици да я използват според правата им (чл. 31, ал. 1 ЗС). Поради това един съсобственик не може просто да бъде въведен във владение срещу друг съсобственик, ако няма изпълнително основание, с което последният е осъден да предаде владението.

Когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие относно ползването на общата вещ, въпросът може да бъде решен от районния съд по искане на всеки от тях (чл. 32, ал. 2 ЗС). Съсобственикът, който е лишен от ползването на общата вещ, има право и на обезщетение от този, който я ползва, съобразно предвиденото в закона (чл. 31, ал. 2 ЗС).

Често задавани въпроси