Какво означава „оспорване на завещание“
Оспорването на завещание се извършва с предявяване на иск по съдебен ред и представлява съдебен спор, който възниква след смъртта на завещателя и при който наследникът атакува или самото завещателно разпореждане, или неговия обхват. В разговорния език под „оспорване“ се обединяват три различни иска: за нищожност, за унищожаемост и за намаляване поради накърнена запазена част. Те имат различни основания, срокове и правни последици.
Това разграничение не е само терминологично. В гражданското право това са правни категории с основополагащо значение и водещи след себе си тежки последици за действителността на сделката. От това разграничение зависи какво трябва да бъде доказано, кой може да предяви иска, в какъв срок трябва да бъде направено това и какъв резултат може да се постигне.
Наследството се открива в момента на смъртта на наследодателя (чл. 1 ЗН). До този момент завещанието не поражда наследствени последици и наследникът не може да води дело, с което да атакува бъдещото наследяване.
Самият завещател обаче може приживе да отмени направеното от него завещание. Тази възможност е различна от съдебното оспорване и е уредена отделно в закона.
Обявяването на завещанието не е проверка за действителност
Лицето, у което се намира саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя да поиска обявяването му от нотариус (чл. 27, ал. 1 ЗН). Всеки заинтересуван може да поиска от районния съдия да определи срок за представянето на завещанието (чл. 27, ал. 2 ЗН). При обявяването нотариусът съставя протокол, в който описва състоянието на завещанието и отбелязва неговото разпечатване (чл. 27, ал. 3 ЗН).
Обявяването на завещанието от нотариус не означава, че след това действие не може да възникне правен спор.
Обжалване и пороци на завещанието
Първата стъпка е да се установи какъв е действителният проблем.
- Ако се твърди нарушение на формата, незаконност на разпореждането или друга от хипотезите на чл. 42 ЗН, спорът е за нищожност.
- Ако се твърди, че завещателят не е бил способен да действа разумно или че волята му е била повлияна чрез грешка, насилие или измама, въпросът е за унищожаемост по чл. 43 ЗН.
- Когато завещанието е действително, но накърнява запазена част, пътят е искът за намаляване по чл. 30, ал. 1 ЗН.
Тези механизми за защита може да изглеждат сходни за наследника, но не водят до един и същ резултат.
Нищожност на завещателното разпореждане
Чл. 42 от ЗН разглежда основанията за нищожност на завещателните разпореждания. При нищожност завещателното разпореждане не поражда действие от самото начало.
Разпореждане в полза на лице, което няма право да получава по завещание
Съгласно чл. 42, б. „а“ ЗН нищожно е завещателното разпореждане в полза на лице, което няма право да получава по завещание. Тук спорът е свързан с правната възможност именно това лице да бъде облагодетелствано чрез завещателното разпореждане.
Наличието на самото завещание не е достатъчно, за да може лицето, в полза на което е оставено завещанието, да придобие съответното имущество. Когато законът изключва възможността едно лице да придобива по завещание, въпросът се решава от принципите на нищожността по чл. 42, б. „а“ от ЗН.
Нарушена форма
Чл. 42, б. „б“ ЗН предвижда нищожност, когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1 ЗН. Формата има значение именно защото завещателното разпореждане е строго формален акт.
При нотариалното завещание нотариусът извършва акта в присъствието на двама свидетели (чл. 24, ал. 1 ЗН). Завещателят изявява устно волята си, нотариусът я записва така, както е изявена, и прочита завещанието в присъствието на свидетелите.
Когато завещателят не може да се подпише, той посочва причината, а нотариусът отбелязва изявлението му преди прочитането (чл. 24, ал. 3 ЗН). При спор за формата съдът проверява дали установените от закона действия са били извършени по предвидения ред.
Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата и подписът да бъде поставен след завещателните разпореждания (чл. 25, ал. 1 ЗН). Това означава, че авторството на текста, датата и мястото на подписа могат да се окажат решаващи за действителността на завещанието.
Сред най-често срещаните спорове са случаите, при които текстът не е изцяло написан ръкописно от завещателя, датата липсва или не е посочена в необходимия вид, както и когато подписът е поставен преди самите завещателни разпореждания. Всеки от тези въпроси може да постави под съмнение спазването на изискуемата форма.
Противоречие със закона, обществения ред и добрите нрави
Чл. 42, б. „в“ ЗН обхваща случаите, когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. Същото основание се прилага и когато условието или тежестта са невъзможни.
Тук съдът не изследва само формата на завещанието. Спорът е дали съдържанието на разпореждането или единственият изразен мотив за него противоречат на правния ред или на основни правила на обществото.
Общо завещание на две или повече лица
Две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица (чл. 15 ЗН). Това има практическо значение например при съпрузи, които желаят да уредят наследяването си чрез един общ документ.
Желанието двама души да посочат едни и същи наследници не преодолява забраната. Всеки завещател следва да състави отделно завещание.
Кой може да предяви иска?
Искът за установяване на нищожността на завещателното разпореждане е установителен и може да бъде предявен от всеки, който има правен интерес. Такъв интерес може да има наследник по закон, наследник или заветник по друго завещание, когато действителността на спорното разпореждане има значение за неговите права.
Унищожаемост на завещателното разпореждане
Основанията за унищожаемост са посочени в чл. 43, ал. 1 ЗН.
Чл. 43. (1) Завещателното разпореждане е унищожаемо: а) когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, и б) когато е направено поради грешка, насилие или измама. (2) Грешката в мотива е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещание и единствено поради него е направено разпореждането.
Срокът за иска
Искът за унищожаване се погасява с изтичането на три години от деня, в който ищецът е узнал за причината на унищожаемостта, и във всеки случай с изтичането на десет години от откриване на наследството (чл. 44 ЗН).
Това означава, че началният момент на тригодишния срок не е автоматично смъртта на завещателя, а моментът, в който ищецът е узнал за конкретната причина, на която основава искането за унищожение.
Оспорване на автентичността на саморъчното завещание
Оспорването на завещание на това основание се развива по реда на ГПК. Ако бъде установено, че документът не изхожда от завещателя, той не може да породи валидно правно действие.
Съдебно-почерковата експертиза
При спор относно авторството на ръкописното завещание съдебно-почерковата експертиза сравнява спорния документ със сравнителен материал, за който е установено, че изхожда от завещателя. Качеството, количеството и относимостта на сравнителния материал могат да имат съществено значение за обективността на експертизата.
Намаляване на завещанието поради накърнена запазена част
Наследникът търси начин „да отмени завещанието“, а по закон има право само на своята запазена част. В този случай искът не е за нищожност, а за намаляване на завещателното разпореждане (чл. 30, ал. 1 от ЗН). Завещанието продължава да бъде валидно за разполагаемата част и наследникът получава само това, което му се полага.
Завещателят може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество (чл. 14, ал. 1 ЗН), но завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците, които я имат (чл. 14, ал. 2 ЗН). Частта от наследството извън запазената част е разполагаемата част на наследодателя (чл. 28 ЗН).
Когато завещанието надхвърля тази разполагаема част, наследникът може да търси възстановяване на запазената си част чрез намаляване до съответния размер.
Кой има запазена част и колко е тя
Запазена част имат низходящите, родителите и преживелият съпруг (чл. 29 ЗН). Размерът зависи от това кои наследници са останали след смъртта и в каква комбинация наследяват и винаги е предмет на конкретна преценка.
Как се изчислява запазената част
За да се определи дали запазената част е накърнена, се образува наследствена маса. В нея се включват всички имоти, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, като от тях се извадят задълженията.
Към получената стойност се прибавят даренията при условията на закона (чл. 31 ЗН). Едва след определянето на тази маса може да се прецени каква е запазената и каква е разполагаемата част.
Това е причината спорът за запазената част да не може да се реши само чрез преглед на завещанието. Значение имат и останалото имущество, задълженията и направените приживе дарения.
Отмяна на завещанието от завещателя — какво трябва да провери оспорващият?
Завещателят може да извърши изрична отмяна чрез ново завещание или чрез нотариален акт, в който изрично заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания (чл. 38 ЗН).
Възможна е и мълчалива отмяна. Последващото завещание, което не отменя изрично по-ранното, отменя само онези негови разпоредби, които са несъвместими с новите (чл. 39 ЗН).
Завещанието, отменено с последващо завещание, остава отменено и когато последващото не произведе действие поради това, че установеният наследник или заветник е починал преди завещателя, станал е недостоен или се е отказал от наследството или от завета (чл. 40 ЗН).
И отчуждаването на завещаната вещ от самия завещател отменя завещателното разпореждане относно нея (чл. 41 ЗН).
Преди да бъде предявен иск, се проверява дали няма по-късно завещание и дали завещаният имот все още е принадлежал на завещателя.
Често задавани въпроси
1. Как се „оспорва“ саморъчно завещание?
Саморъчното завещание може да бъде оспорено по различни начини според твърдения порок. Основните спорове в практиката имат за предмет нищожност, унищожаемост, иск за намаляване на завещателните разпореждания, а чести са и случаите, в които се оспорва автентичността на самото завещание.
2. Може ли завещанието да се оспори, ако завещателят не е бил в състояние да разбира какво подписва?
Да, но правният въпрос се поставя като спор за способността му да действа разумно към момента на съставяне на завещанието. Това е основанието по чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН. Съдът може да преценява конкретното му състояние към датата на завещанието чрез медицинска документация, съдебно-психиатрична експертиза и свидетелски показания. Самото наличие на неблагоприятно здравословно състояние не е достатъчно без доказване на липсата на способност да се действа разумно при извършването на завещанието.
3. Какво може да направи дете, което е „изключено“ от завещанието на починалия си родител?
Ако детето има запазена част и завещанието я накърнява, правният път е иск за намаляване на завещателното разпореждане, а не иск за нищожност само защото детето е пропуснато. Конкретният размер се изчислява спрямо наследствената маса, задълженията и относимите дарения.
4. Могат ли съпрузи да направят едно общо завещание?
Не. Две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица (чл. 15 ЗН). Това означава, че съпрузите не могат да съставят един общ документ, в който и двамата да направят завещателни разпореждания. Всеки от тях може да изрази своята воля в отделно завещание. Обстоятелството, че двамата желаят да посочат едни и същи лица или да уредят наследяването си по сходен начин, не премахва изискването завещателният акт да бъде индивидуален за всеки завещател.
5. Отменя ли новото завещание старото?
Новото завещание може да отмени старото, но не винаги изцяло. При изрична отмяна завещателят заявява, че отменя изцяло или отчасти предишните разпореждания, включително чрез нотариален акт при условията на чл. 38 ЗН. При мълчалива отмяна последващото завещание отменя само онези разпоредби от по-раншното, които са несъвместими с новите (чл. 39 ЗН). Отделно от това, ако завещателят е отчуждил завещаната вещ, завещателното разпореждане относно нея се отменя (чл. 41 ЗН).
Индивидуална консултация
Кой от трите иска е приложим зависи от твърдения порок, от състава на наследниците и от срока, който вече е започнал да тече. Тази преценка се прави по конкретното завещание – преди подаването на исковата молба, а не след изтичането на срока.