Отказ от наследство

Кога се пристъпва към отказ от наследство?

Много хора започват да търсят информация за отказ от наследство, след като разберат, че починалият е оставил неплатени кредити, задължения към банки, доставчици, държавни институции или частни лица. Най-честият въпрос е как да избегнат наследяване на дългове.

Българското наследствено право дава възможност на наследника да се откаже от наследството. За да се направи това, обаче, следва да се спазва стриктно законова процедура и срокове. В противен случай отказът от наследство няма да породи действие.

Законът поставя конкретни изисквания относно момента, начина на подаване на отказа и последиците от него. Освен това съществуват случаи, при които наследникът вече е приел наследството и отказът от наследство става недопустим.

В тази публикация ще разгледаме кога може да се направи отказ от наследство, пред кой съд се подава, какви документи са необходими, какво се случва със задълженията и кой наследява след отказа. Ще обърнем специално внимание и на често срещания въпрос – може ли човек предварително да се откаже от наследството на свой жив родител или друг родственик.

Кога може да се направи отказ от наследство?

Отказът от наследство е едностранно изявление на наследника, с което той заявява, че не желае да придобие наследствените права и задължения. Специалната процедура е уредена основно в Закона за наследството, който предвижда възможност наследството да бъде прието или отказано.

Правото на отказ възниква едва след смъртта на наследодателя, или иначе казано – от момента на откриването на наследството. До този момент не съществува наследствено правоотношение, от което човек да може да се откаже.

Може ли отказ преди смъртта на наследодателя

Не.

Това е един от най-често задаваните въпроси. Българското право не допуска отказ от бъдещо наследство.

Докато наследодателят е жив, никой няма качеството на наследник по отношение на неговото имущество. Поради това не може да бъде подписана декларация, договор или нотариален документ, с който предварително да се откажете от бъдещото наследство. Подобно изявление няма правно действие.

Ако например родител има значителни задължения и детето желае още приживе да се откаже от бъдещото наследство, това не е възможно. След смъртта на родителя наследникът вече може да прецени дали да приеме наследството, да го приеме по опис или да се откаже от него.

Какво означава „откриване на наследството“

Наследството се открива със смъртта на наследодателя. Това е моментът, в който възникват наследствените права на наследниците.

От този момент наследникът може да предприеме действия относно наследството – да го приеме или да се откаже от него.

Срок за отказ

Българското законодателство не предвижда общ срок, в който наследникът задължително трябва да направи отказ. Правото на отказ съществува, докато наследството не е прието.

Кога тече срок и кога не тече

По правило няма фиксиран срок от един, три или шест месеца, в който отказът трябва да бъде подаден. Съществува обаче важна особеност.

Всеки заинтересован може да поиска съдът да определи срок, в който наследникът да заяви дали приема наследството или се отказва от него – чл. 51, ал. 1 от Закона за наследството. Ако бъде определен такъв срок, наследникът трябва да направи своя избор в рамките на определения от съда период. В най-честия случай това са кредитори на наследодателя, към които покойният е имал задължения – банки, колекторски фирми, заемодатели, физически лица и др.

Какво се случва, ако срокът изтече?

Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.

Пред кой съд и как се подава

Отказът от наследство е съдебна процедура, като отказът се подава в съответния районен съд.

Компетентният районен съд

Заявлението за отказ се подава до районния съд по мястото, където е открито наследството – чл. 52 във вр. с чл. 49, ал. 1 от ЗН. Тоест компетентен е районният съд, в чийто съдебен район се намира последното местожителство на починалия.

Добрата практика налага заявлението за отказ от наследство да бъде направено в писмена форма с нотариална заверка на подписа и да съдържа ясно волеизявление, че наследникът се отказва от наследството.

Вписване в особената книга

Отказът поражда действие след вписването му в специална книга, която се води към компетентния районен съд. Това вписване има официален характер и удостоверява извършения отказ от наследство.

Отказ чрез пълномощник

Възможно е отказът да бъде направен чрез пълномощник-адвокат. Тази възможност представлява гаранция, че процедурата ще бъде спазена, а в случай че от съда бъдат изискани допълнителни документи, съдебните указания ще бъдат изпълнени своевременно.

Необходими документи

Конкретният набор документи може да варира според конкретния казус, а често и според практиката на съответния съд. Обичайно се изискват няколко основни документа.

Най-често се представят:

• заявление за отказ;
• удостоверение за наследници;
• препис от акт за смърт или документ, удостоверяващ смъртта, когато е необходим;
• документ за платена държавна такса;
• пълномощно, ако отказът се извършва чрез пълномощник.

Държавни такси

За производството се дължи държавна такса, която се заплаща по банкова сметка на съда. Размерът ѝ е сравнително нисък, но може да бъде променян с нормативен акт.

Кой наследява след отказа

Отказът не унищожава наследството. Той променя кръга на наследниците.

Частта на отреклия се … уголемява дяловете на останалите наследници.

Това означава, че когато един наследник се откаже, неговият дял по правило увеличава дяловете на останалите наследници от същия ред. Конкретното разпределение зависи от това кои лица наследяват и на какво основание.

Наследяват ли децата на отказалия се?

Това е въпрос, който нерядко създава объркване и трудно може да получи отговор без анализ на конкретния казус – от кой ред наследници е отказалият се, каква е била родствената му връзка с наследодателя, има ли преживял съпруг или съпруга и т.н. Адвокатското съдействие при изготвяне на отказ от наследство винаги включва и анализ на тези конкретни въпроси, доколкото това е акт, който почти винаги е свързан с необратими правни последици.

Отказ при задължения на наследодателя

Когато наследодателят е оставил повече задължения, отколкото имущество, отказът често е първата възможност, която наследниците разглеждат. Преди да бъде взето решение обаче е добре да се изясни какво имущество и какви задължения действително съществуват.

Отказ или приемане по опис

Освен обикновеното приемане и отказа, Законът за наследството предвижда и приемане по опис. При него наследникът приема наследството при специален режим, който ограничава имуществената му отговорност.

Изборът между отказ и приемане по опис зависи от конкретното имущество, размера на задълженията и интересите на наследника.

Може ли кредитор да оспори отказа

По принцип отказът е действие на наследника и не се нуждае от съгласието на кредиторите. Законът обаче защитава кредиторите на самия наследник в определени случаи.

Ако отказът уврежда техните права, законът предвижда възможност те да предприемат действия за защита.

Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.

Може ли отказът да се отмени

След като бъде извършен съобразно закона и бъде вписан, отказът по правило е необратим. Той не може свободно да бъде оттеглен само защото наследникът впоследствие е променил решението си.

Възможни са отделни хипотези, при които възникват въпроси относно действителността на направеното изявление. Те винаги представляват частни случаи и следва да бъдат разглеждани внимателно и съобразно конкретните факти и обстоятелства.

Често задавани въпроси

Заключение

Отказът от наследство е законова възможност, която позволява наследникът да не придобие нито имуществото, нито задълженията на наследодателя. Решението обаче следва да бъде взето внимателно и навреме. След като наследството бъде прието, отказът вече не е допустим.

Преди подаване на заявление за отказ от наследство е разумно да бъде направена проверка какво имущество е оставил наследодателят, какви задължения съществуват и дали приемането по опис не представлява по-подходящото решение. От значение е и дали вече не са извършени действия, които законът приема като приемане на наследството.